Отпътуване от …………………………….. в  8,00 часа

Пристигане в село Белчин около 9 ч. По желание изкачване пеша по екопътека или с панорамното влакче. Свободно време в атракционния парк. Цари Мали град обхваща възстановена крепост от римско време с прилежаща експозиция от археологически предмети, намерени на нейна територия,обходна пътека и зона за туристически събирания с места за пикник,както и интересно релсово „пасажерско транспортно съоръжение с въжено задвижване“, зона за отдих и спорт на открито. В непосредствена близост се намират Етнографският музей и църквата „Цвета Петка“. Още от стари времена се носят легенди за голямо старинно селище, известно като "Цари Мали град", което се предполага че означава "Малък Цариград". Това напомняло на жителите за Цариград и до ден днешен те вярват, че това е старото име на с.Белчин.

Средновековната църква "Света Петка" е национален паметник на художествената култура. Тя от много векове се е враснала в пазвата на хълма "Св. Спас" над с. Белчин. Изхождайки от първите данни от изследователската дейност, тя е претърпяла няколко етапа на изграждане и преизграждане. В този си вид реставрираната средновековна църква  "Света Петка"е построена през ХVІ в, като стъпва върху основите на по-ранен храм, датиран по археологически данни през второто българско царство- около ХІІІ- ХІV в. Първата църква е опожарена при османското нашествие в последната четвърт на ХІV в. Храмът има изключителна художествена стойност.

В Цари Мали град е помислено и за децата, и за по-малките, и за по-порасналите. В атракционния парк те могат да тичат, да се надпреварват, да играят на какво ли не, като цяло – да прекарат незабравими часове сред чистия въздух. А след висящия мост и въжения парк всички може да се потопите в планината - необятността й, уханието и багрите й са зашеметяващи. Нали знаете как понякога уж дребна наглед случка или среща оставят паметен отпечатък у вас... Най-силни впечатления в Белчин правят още три неща: многото щъркелови гнезда (казват, че са над 23), аязмото над храма „Света Петка“  и  Етнографския музей.

Свободно време за обяд, игри и забавления. Отпътуване за Самоков.

Миналото на Самоков е свързано с добиването на желязо. В подножието на Доспейската планина при Шишмановия пролом се намира Шишманово кале. Там има ранно-християнска базилика и манастирски комплекс. Строителството им се отнася към епохата на Римската империя. Опожарени са през VI – VII век от варвари. Името е свързано с легенди и приказки за последните битки на цар Иван Шишман.Някога тук е имало римско селище, а сегашният град е възникнал по-късно – в началото на XIV век като рударско селище. По това време българските занаятчии влезли в пряка връзка със западноевропейските рудари саксонци, наричани саси, и по техен образец били въведени саксонски пещи (видни), ковашки работилници (мадани) с духала и големи чукове (самокови – откъдето идва и името на града), движени с водна сила. До падането на града под Османско владение (1372), Самоков бил икономическо и културно средище.

Историческият музей е още едно доказателство за високата интелигентност на самоковските граждани, за чувството им за историческа памет и висока обществена ангажираност. Художествената сбирка съдържа икони, щампи, ръкописи, документи и множество картини. застъпени са почти всички майстори на Самоковската художествена школа. На първия етаж са изложени експонати от тракийска и късноантична керамика, открита в землището на самоковското село Поповяне (датирана към 3 –4в.сл.н.е.) и по бреговете на  язовир Искър  (датирана към 1 в. пр.н.е.). В две последователни зали е изложена етнографската сбирка от народни костюми от региона и градско облекло от 19 век. Забележителни експонати са макетите на ковашки мях и чук (наречен „самоково“), чиито прототипи са били задвижвани от водите на Искър. В експозицията на първия етаж е изложена и първата печатарска преса от 1828 г.  в България.

​

Отпътуване около 16 часа.

​